Технически характеристики
| Автор | Братислав Иванов |
|---|---|
| Издателство | Изток-Запад |
| Година | 2015 |
| Корица | Мека корица |
| Брой страници | 216 |
| Жанрове | Изобразително изкуство |
|---|---|
| Баркод | 9786191526079 |
| ISBN | 9786191526079 |
| Размер на опаковката | 23.5 x 1.5 x 17 cm |
| Гаранция | 0 месеца |
Пълно описание на продукта
Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата.
Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшята и самураят. В гравюрите на Хокусай обаче се появяват и хората от народа – селяни, рибари, дърводелци, ковачи. Чрез съпоставянето на образи от изкуства, използващи различни изразни средства, класическата японска култура се представя като достояние на целия японски народ. В този смисъл гравюрата може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм – идеи, които ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава
Ценното издание „Японската гравюра укийо-е“ на япониста Братислав Иванов може да бъде разделено условно на две части: първата дава обща представа за Япония и историческия контекст, в който се формира японската градска култура; във втората се разглеждат различни аспекти на гравюрата укийо-е. Тя е част от японската градска култура, която достига своя разцвет през втората половина на периода Едо (1603–1867). Град Едо (дн. Токио) се превръща не само в център на реалната власт, но и в културно средище. Радостите от ежедневието на градските жители – женската хубост, секса, театралните зрелища, турнирите по сумо и т.н. намират отражение в поезията и театъра, но особено ярко в изобразителния стил укийо-е, включващ рисунки и гравюри. Укийо буквално означава плаващ, ефимерен свят, но реалният смисъл, който се влага в него е светът (животът) тук и сега. Животът е ефимерен и трябва да бъде изживян пълноценно и с радост. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, типични за градската култура на Едо. Характерно за представителите на този стил е създаването на картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от кабуки театъра. Най-известният представител на този стил – Кацушика Хокусай – внася в него нов елемент, като превръща укийо-е от изкуство, фокусирано основно върху портрети, в стил ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни.
Настоящото издание проследява не само развитието на японската гравюра, но и различните периоди от историята на Страната на изгряващото слънце, градовете, замъците, пътищата и транспорта през периода Едо, а също и светоусещането на японеца и неговите основни ценностни ориентири: истина, добро, красота. В „Японската гравюра укийо-е“ са подробно представени и централните теми и художествени средства при укийо-е. Наред с всичко останало, част от големите достойнства на изданието са дълбоките познания на автора и богатият илюстративен материал, който дава възможност на читателите да се докоснат до това красиво изкуство.
♦ ♦ ♦
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология. Завършил е специалността „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и е специализирал в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество книги и статии посветени на японския език и японската писменост, а също на поредица преводи на класическа японска поезия. Сред последните му трудове е „27 шедьовъра“ от Хокусай. Иванов е първият преподавател по класически японски език в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2009 г. е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“. „Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“.
