Септември 1972

SKU: BKBKN02516

Моля, обърнете внимание, че този продукт е специално промоционално предложение, поради което е възможно към момента на завършване на поръчката, да е вече изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад - Ограничена наличност

Може да е при вас:


Доставка от 23.09.2024 до 25.09.20240.00лв.

* Датата на доставка е ориентировъчна и зависи от населеното място и от избраната куриерска фирма. Точната дата, на която продуктът ще е при Вас, както и финалната цена на доставка можете да разберете при завършване на поръчката.

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно.

Стандартна цена: ККЦ: 10,00 лв.

Special Price 7,50 лв.

Име:
Септември 1972
Големина на книгата:
128Pages
ISBN-13:
9789548689274
Издателство
Ерго
Език:
Български
Жанр:
Драма
Септември 1972
Цена:

Стандартна цена: ККЦ: 10,00 лв.

Special Price 7,50 лв.

Характеристики

Технически характеристики

Автор Имре Оравец
Издателство Ерго
Корица Мека корица
Брой страници 128
Жанрове Драма
Колекция Модерна европейска проза (Ерго)
Език Български
Размер на продукта 14 x 20 x 1.3 cm
Баркод 9789548689274
ISBN 9789548689274
Размер на опаковката 20 x 1.5 x 14 cm
Описание

Пълно описание на продукта

„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.

В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди. И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него...“ (И. О.)

Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) по образование е филолог, завършва университета „Лайош Кошут” в Дебрецен. Бил е физически работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература” (ES). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор e на стихосбирките „Хей” (1972), „Книга на индианците хопи” (1983), „Прах” (2000) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди. В „Септември 1972” Оравец ретроспективно пресъздава неизличимия спомен за една голяма любов, отшумяла отдавна, но белязала сърцето му с дълбоки, нелечими от времето рани. Въпреки значителната си авторитет на европейската литературна сцена, както и съществената роля, която изиграва във формирането на унгарския литературен канон от края на миналия и началото на ХХI в., до момента Имре Оравец е почти непознат в България.



Вчерашната нощ сънувах, че се любиш с някого, не с онзи, за когото винаги мисля, че сигурно се любиш с него, макар че може би вече сте скъсали, а с някой друг, недостижим за теб, но за когото ти си достижима, беше мъчителен сън, толкова мъчителен, че проридах насън и се събудих, но напразно с будуване исках да препреча изхода към убежището на съня, докато гледах с отворени очи в тъмнината и слушах равномерното дишане на сина ни, който спеше в стаята с мен, сънят като потайна змия подаде глава и щом се зазори, прониквайки през утринта, прилази в деня ми и се уви около мен, цял ден душеше съзнанието ми и ме принуждаваше да се занимавам с него, да го тълкувам, викайки на помощ през тресавищата на мисловността учителя Ф., после отпращайки го, изпробвах много възможни варианти, докато накрая ги отхвърлих до един и реших, че всичко е напразно, някога, така или иначе, краят безвъзвратно ще настъпи, защото вече е непоносимо много за теб онова, за което не можеш да се отплатиш, и тогава сънят ще стане реалност, и няма да ме остави да заспя, а реалността ще стане сън, и няма да ме навести никога повече.
 
Изпрати ни запитване:
Избери кредитна институция:
Настройки на бисквитките