Не си отивам кротък - в търсене на неизгубеното време

SKU: BKBK0002451N

Моля, обърнете внимание, че този продукт е специално промоционално предложение, поради което е възможно към момента на завършване на поръчката, да е вече изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад

Може да е при вас:


Доставка от 08.10.2024 до 10.10.20240.00лв.

* Датата на доставка е ориентировъчна и зависи от населеното място и от избраната куриерска фирма. Точната дата, на която продуктът ще е при Вас, както и финалната цена на доставка можете да разберете при завършване на поръчката.

Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон.

Стандартна цена: ККЦ: 12,00 лв.

Special Price 4,19 лв.

Име:
Не си отивам кротък - в търсене на неизгубеното време
Големина на книгата:
64Pages
ISBN-13:
9786191864386
Издателство
Жанет 45
Език:
Жанр:
Съвременна поезия
Не си отивам кротък - в търсене на неизгубеното време
Цена:

Стандартна цена: ККЦ: 12,00 лв.

Special Price 4,19 лв.

Характеристики

Технически характеристики

Автор Валери Вергилов
Издателство Жанет 45
Година 2018
Корица Мека корица
Брой страници 64
Жанрове Съвременна поезия
Националност Българска
Размер на продукта 17 x 23 x 2 cm
Баркод 9786191864386
ISBN 9786191864386
Размер на опаковката 17 x 2 x 14 cm
Описание

Пълно описание на продукта

Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон.

Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на Уитман, Пенчо Славейков и Елиът. Родее се с тях. Не преувеличавам. Просто прочетете! Те са само тридесет и едно стихотворения, колкото са дните на януари или на октомври, да речем. И не пропускайте Арчар (той е на Дунава), Хороскопскарапсодия (за любителите на хороскопи), Ден на напразно загиналите (за патетичните)...

Прочее нищо не пропускайте, за да се убедите, че не греша. Непреходността на подобна поезия е очевидна, безпокойството да обичаш до смърт и да си отидеш от този свят в търсене на неизгубеното е възхитително. Късната книга на Валери ме накара още да се запитам: накъде ли сме тръгнали с тая кръв северозападна? Нашият островърх триъгълник - Арчар, Лом и Ружинци - е с основа, полегнала върху пищяла на Дунава и виси сплескан наобратно.

Вписан е той в Божията сфера, чийто край се не види, пък центърът й бил навсякъде. Залъгваме се, подлъгани, че уж е умопостижима, преповтаряме се в поредните човешки траектории с вродената потребност да преплитаме думи и смисъл. Вероятно и неизбежно ще се върнем в центъра и центробежно ще изхвърчим без спомени по "суетата за безсмъртие".

Емил Андреев

 
Изпрати ни запитване:
Избери кредитна институция:
Настройки на бисквитките