Технически характеристики
| Автор | Димитър Маринов |
|---|---|
| Издателство | Изток-Запад |
| Година | 2005 |
| Корица | Твърда корица |
| Брой страници | 640 |
| Жанрове | История |
| Език | Български |
|---|---|
| Националност | Българска |
| Размер на продукта | 14 x 21.5 cm |
| Баркод | 9786191522620 |
| ISBN | 954894569X |
| Размер на опаковката | 22 x 4.5 x 14.5 cm |
Пълно описание на продукта
Книгата представлява уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов. Завършена през 1908 г., по една или друга причина не вижда бял свят до 1944 г., а след това е цензурирана. Тази книга е безценен извор на исторически данни, даващи представа за борбите и стремежите на предците ни. Текстът е изпъстрен с поразително дълбоки наблюдения за българския национален характер и душевност.
♦ ♦ ♦
Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето "хранениче" на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.
Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.
На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: "Аделаида, алпийската пастирка" (1857), "Житието на Алексий, человек Божи" и "Чудесата на Пресветая Богородица", като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров - Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.
През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на "История на българската литература" (1887), "Жива старина" (І - 1891, ІІ, ІІІ - 1892, ІV - 1894, V - 1901, VІ - 1907, VІІ - 1914), "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий патриарх Търновски" (1900) и др. Умира през 1940 г. в София.
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“. „Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“.
