Технически характеристики
| Автор | Ана Фройд |
|---|---|
| Издателство | Изток-Запад |
| Година | 2017 |
| Корица | Мека корица |
| Брой страници | 184 |
| Жанрове | Психология |
|---|---|
| Преводач | Людмила Андреева |
| Баркод | 9786190100164 |
| ISBN | 9786190100164 |
| Размер на опаковката | 21.5 x 1.5 x 14 cm |
| Гаранция | 0 месеца |
Пълно описание на продукта
Когато е публикувана за пръв път на немски език през 1936 г., книгата „Егото и защитните механизми“ веднага е призната за основен принос към психоаналитичната психология и бързо следва преводът ù на английски език. Повече от половин век по-късно тя е призната за класика. Написан от пионер на детската анализа и илюстриран с пленителни клинични картини, извлечени от детството и юношеството, трудът обсъжда онези адаптивни мерки, чрез които инстинктивният живот постига контрол, както и пътищата, по които болезнените или нежеланите емоционални състояния се държат на разстояние или стават по-поносими.
Яснотата и убедителността на аргументите на Ана Фройд напомнят за тези на баща ù. Трудът ù е забележително непреходен. Нищо не стои на едно място, но „Егото и защитните механизми“ без съмнение е издържал проверката на времето.
Ана Фройд – най-малкото от шестте деца на Зигмунд Фройд и единственото, което изгражда професионалната си кариера в психоанализата – е родена във Виена на 3 декември 1895 г. Започвайки професионалния си живот като учителка, тя става член на Виенското психоаналитично общество през 1922 г. През целия си живот поддържа интереса си към обучението и обемните ù трудове в тази сфера съответстват на тези във всички аспекти на семейното право, педиатрията, както и в психоаналитичната психология – на нормалността и на анормалността. Работата ù във Виена е прекратена от нацистката окупация и заедно с родителите си тя намира убежище в Лондон през 1938 г. След смъртта на баща си през 1939 г. Ана Фройд поддържа започнатите от него традиции в работата си като член на Британското психоаналитично общество и като основател на Хампстедската детска терапевтична клиника, която днес е Център „Ана Фройд“. Приносът ù за психоанализата получава признание с Ордена на Британската империя през 1967 г. и с многобройни почетни докторски звания от двете страни на Атлантическия океан, включително – като жест на компенсация – почетната степен „доктор по медицина“ от Виенския университет. Ана Фройд умира на 9 октомври 1982 г.
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“. „Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“.
