Драскотини (Ерго)

SKU: BKBK0012301N

Моля, обърнете внимание, че този продукт е специално промоционално предложение, поради което е възможно към момента на завършване на поръчката, да е вече изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад

Може да е при вас:


Доставка от 23.09.2024 до 25.09.20240.00лв.

* Датата на доставка е ориентировъчна и зависи от населеното място и от избраната куриерска фирма. Точната дата, на която продуктът ще е при Вас, както и финалната цена на доставка можете да разберете при завършване на поръчката.

Поезията на Драшко Сикимич много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома.


Стандартна цена: ККЦ: 14,00 лв.

Special Price 10,50 лв.

Име:
Драскотини (Ерго)
Големина на книгата:
62Pages
ISBN-13:
9786197392883
Издателство
Ерго
Език:
Български
Жанр:
Съвременна поезия
Драскотини (Ерго)
Цена:

Стандартна цена: ККЦ: 14,00 лв.

Special Price 10,50 лв.

Характеристики

Технически характеристики

Автор Драшко Сикимич
Издателство Ерго
Година 2021
Корица Мека корица
Брой страници 62
Жанрове Съвременна поезия
Колекция Модерна европейска лира (Ерго)
Език Български
Баркод 9786197392883
ISBN 9786197392883
Размер на опаковката 20 x 1 x 12 cm
Описание

Пълно описание на продукта

„Като се събудих бях Бог.“ Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им „капят по антрето“. Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му се завърта в ръцете ни, като вселена. “Като се събудих бях човек.“

Рене Карабаш

Драшко Сикимич ни хваща за ръката и гърлото, за да ни преведе през барут и каменни отломки, но не тези на военна Босна, а на психичното бойно поле, осеяно с останките на вътрешни конфликти. Едно от предизвикателствата в превода на тази поезия е улавянето на метафорите на меланхолията, травматизма и уязвимостта зад виртуозното използване на езика като дискурс – не само през думите, но най-вече през ритъма и междуредията.

Калина Йорданова

Поезията на Драшко Сикимич много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома. С всички разностранни, разнополюсни аспекти на това усещане. Домът като място, в което копнееш неистово да се завърнеш, и от което болезнено търсиш пътища навън, защото и зрелите тревоги на настоящето, и детинското щастие на миналото, и сладката неопределеност на бъдещето те задушават еднакво. И също толкова неудържимо те привличат. Стиховете на Сикимич са наглед кратки, накъсани и бързи – като автоматични откоси, които отварят процепи в душата, през които светлината да премине и намери най-точно съответстващия ѝ мрак, който да я подчертае. Но на Балканите обикновено нищо не се движи със скоростта, видима за непривикналото външно око, а секундите понякога траят векове.

Цветозар Цаков

 
Изпрати ни запитване:
Избери кредитна институция:
Настройки на бисквитките