Технически характеристики
| Автор | Кристофър Хитчънс |
|---|---|
| Издателство | Сиела |
| Година | 2018 |
| Корица | Мека корица |
| Брой страници | 268 |
Пълно описание на продукта
Склонна към насилие, ирационална, нетолерантна, свързана с расизъм, племенна омраза и фанатизъм, облечена в невежество и нетърпима към свободната мисъл, презрителна към жените и насилствена към децата, организираната религия има достатъчно много на съвестта си.
Да си го кажем ясно. Религията идва от периода на човешката праистория, когато никой – дори великият Демокрит, който стига до заключението, че цялата материя е направена от атоми – няма и най-малка представа какво всъщност се случва. Тя идва от хлипащото, уплашено зараждане на нашия вид и е ранен опит да се посрещне неизбежната нужда от знания (наред с тази за утеха, подкрепа и други бебешки нужди).
Днес и най-малко образованото от децата ми знае повече за естеството на нещата от когото и да е от основателите на религията и ми се ще да мисля – макар връзката да не е напълно очевидна – че затова изглеждат толкова незаинтересовани от пращането на човешки същества в ада.
Много време е минало, откакто религията е изговорила последните си смислени, благородни или вдъхновяващи слова. Оттогава тя в най-добрия случай е мутирала до достоен за възхищение, но мъгляв хуманизъм, като в случая на Дитрих Бонхьофер – смелия лютерански пастор, обесен от нацистите, задето отказал да им сътрудничи.
Няма да имаме повече пророци и мъдреци от калибъра на древността и поради това молитвите на днешния ден са само ехтящи повторения на вчерашния – понякога усилени до степента на писък, за да запълнят зеещата празнота.
Спорът за вярата е основата и изворът на всички спорове, защото той е началото – но не и краят – на всяка дискусия за философия, наука, история и естество на човека. Той е също началото – но положително не краят – на всеки диспут за добрия живот и праведния град. Именно защото сме зле еволюирали, религиозната вяра е неизкоренима. Тя никога няма да отмре – поне докато ние не преодолеем страха си от смъртта, от тъмното, от неизвестното и един от друг.
Kaĸвo cвъpзвa Вещерът, Дaнъчнo пpaвo, Джeймc Kлaвeл, Мартин Колев и Фредрик Бакман? Eднo имe – издaтeлcтвo Cиeлa.
Cъздaдeнo пpeз 1991 г., c нaд 250 зaглaвия гoдишнo в ĸaтaлoгa нa Cиeлa cи дaвaт cpeщa ĸaĸтo извecтни, тaĸa и пo-мaлĸo пoпyляpни aвтopи oт цeлия cвят. Bпeчaтлявaщo пopтфoлиo вĸлючвa бългapcĸa и пpeвoднa xyдoжecтвeнa литepaтypa, жaнpoвa литepaтypa, нexyдoжecтвeни тeĸcтoвe, иcтopия, пътyвaнe, мyзиĸa, ĸyлинapия, ĸpитиĸa и юpидичecĸи ĸниги. Cpeд пиcaтeлитe в ceмeйcтвoтo нa Cиeлa мoжe дa ce зaпoзнaeтe c Xopxe Лyиc Бopxec, Гpeъм Гpийн, Джopдж P.P. Mapтин, Джoн Ъпдaйĸ, Фpaнц Kaфĸa, Peй Бpeдбъpи, Epиx Mapия Peмapĸ, Aлбepтo Mopaвия, ĸaĸтo и c вoдeщи бългapcĸи aвтopи ĸaтo Зaxapи Kapaбaшлиeв, Ивo Cиpoмaxoв, Aлeĸ Πoпoв, Paдocлaв Πapyшeв, Mиxaил Beшим и дpyги. Πpeз пocлeднитe двe гoдини издaтeлcтвo Cиeлa paбoти ocoбeнo ycъpднo в yтвъpждaвaнeтo нa YА и дeтcĸaтa литepaтypa.
