Технически характеристики
Автор | Йордан Велчев |
---|---|
Издателство | Жанет 45 |
Година | 2015 |
Корица | Твърда корица |
Брой страници | 676 |
Жанрове | История, Културология |
Език | Български |
---|---|
Националност | Българска |
Размер на продукта | 17 x 24 x 6 cm |
Баркод | 9786191860142 |
ISBN | 9786191860142 |
Поредица | Балканският човек |
Размер на опаковката | 17 x 24 x 6 cm |
Пълно описание на продукта
И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.
Завинаги от върха на хълма.
Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби.
Йордан Велчев
След излезлият през 2005 г. мащабен труд „Градът или между Изтока и Запада ХІV-ХVІІ век", за който получава националната награда „Христо Г. Данов", Йордан Велчев представя новото си писателско предизвикателство, наречено "Балканският човек".
Седемте книги, обединени в 3 тома, са опит да се опишат в контекста на световната история хората, живели по тези земи. Третият том включва книга шеста и седма от мащабния проект, в който авторът проследява историята на нашата малка част от света, но на фона и в съжителството ѝ със световната цивилизация, която се е развивала паралелно и в пряка връзка с нея.
„Балканският човек” е глобален по своите мащаби мега текст, който по изключително модерен начин и през призмата на световната история разказва в подробности кръстопътната общобалканска и в частност българска съдба от последните 2000 години. Изданието е обогатено с множество илюстрации, над 7000 бележки и стотици обяснения под линия.
Историята в непрекъснатата смяна на времена и епохи е субективирна до най-малки подробности от гледната точка на очевидците на събитията в “междинната земя” на Изтока и Запада, Балканите, от годините на раждането на балканския тип човек - през пребиваването му в една или друга империя - до характеристиките му в съвременния свят на дълбоко нарушено единство. В невероятната смесица на цивилизации, религии и култури са възкресени хиляди имена на мъртви вече хора с биографиите им, изплували от много стотици забравени книги и летописи. Градът е Пловдив, но това е и всеки балкански град от онова хилядолетно време. Както и всеки друг град въобще в пределите на източния или западен тип цивилизация. Зададени са траектории – от и към града, в дълбочинни пътища, които отварят човека на града към останалия свят в неговата цялост. Книгата задава много въпроси и дава своите отговори: Кои сме ние?; Защо сме такива, каквито сме?; Какви ще бъдем?…, като прави това в неспирен диалог с миналото и с настоящето, за да имаме бъдеще.
"Един издател има шанс да публикува такава книга веднъж на 50 години.”
Божана Апостолова
„В „Балканският човек“ с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите.”
по Митко Новков
„Никъде книгата не си позволява анализи, не се намесва в идеологизирани спорове. Само чинно изрежда видовете стоки по пазарищата (седла, дрехи, кинкалерия, кожени торби, соколи, аби, подправки, роби) или хората, които участват в направата на една книга.“
Зорница Христова
♦ ♦ ♦
Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. “Военно-исторически сборник” при Военно издателство – София. Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми.
Издал е книгите: “Римски стадион” (стихове, 1979); “Старият Пловдив” (есе, 1983); “Нощна азбука” (стихове, 1984); “Анонимни жития” (историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на ХІХ век, 1987) – отличена с литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” (стихове, 1993); “Милиони малки убийства” (поезия в проза и есета, 1997); “Сияе” (стихове, 1999) – получава годишната награда на Сдружението на български писатели. Негови стихове са превеждани на английски, португалски, унгарски и руски език.