Характеристики
Описание
Технически характеристики
| Автор | Ириния Делина |
|---|---|
| Издателство | Алтера |
| Корица | Мека корица |
| Брой страници | 260 |
| Жанрове | Съвременни |
|---|---|
| Баркод | 9789549757538 |
| ISBN | 9789549757538 |
| Размер на опаковката | 21.5 x 2.5 x 16 cm |
Пълно описание на продукта
Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Автор е на множество стихосбирки, трактати по философия на езика и философия на музиката, проект за театър на интелектуалната чувствителност, изследвания в областта на моделите на съзнанието и квантовата физика. Участва в авангарден научен проект за изследване на вакуума.
Книгата "Жустин и Джезуалдо" определено е ново явление в българската джендър теория. Тя се състои от две части, "Жустин" и "Джезуалдо", като първата се опитва да възроди радикалния феминизъм в духа на Люс Иригаре, а втората - да открие маргиналните полагания на мъжкото чрез Шекспир. Важно е и това, че тези теоретични търсения са представени в художествена форма. "Женската" част съчетава в себе си философското есе и поезията, а "мъжката" част е пиеса. Авторката (или нейният литературен образ, кой знае) се обръща към Жустин на Маркиз дьо Сад и говори за унизената и изгубена женственост. Джезуалдо е владетел, но и майстор на мадригали, музикант, шекспиров меланхолик. Той е също така и един от най-прочутите убийци на всички времена и неговата драма е, че тъкмо престъплението ражда неговия талант. Присъствието на простонародните персонажи Вини и Луцио във втората част допуска тя да бъде четена и като шекспировска реплика към "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви" на Том Стопард.
Книгата е двуезична - на български и на английски.
Книгата "Жустин и Джезуалдо" определено е ново явление в българската джендър теория. Тя се състои от две части, "Жустин" и "Джезуалдо", като първата се опитва да възроди радикалния феминизъм в духа на Люс Иригаре, а втората - да открие маргиналните полагания на мъжкото чрез Шекспир. Важно е и това, че тези теоретични търсения са представени в художествена форма. "Женската" част съчетава в себе си философското есе и поезията, а "мъжката" част е пиеса. Авторката (или нейният литературен образ, кой знае) се обръща към Жустин на Маркиз дьо Сад и говори за унизената и изгубена женственост. Джезуалдо е владетел, но и майстор на мадригали, музикант, шекспиров меланхолик. Той е също така и един от най-прочутите убийци на всички времена и неговата драма е, че тъкмо престъплението ражда неговия талант. Присъствието на простонародните персонажи Вини и Луцио във втората част допуска тя да бъде четена и като шекспировска реплика към "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви" на Том Стопард.
Книгата е двуезична - на български и на английски.
TRADEZONE ви препоръчва
